Три миналогодишни произведения

Изоставена

И, все пак, как смееш да си идеш,
без да си бил тук и миг дори?
Как смееш от ръцете ми кървавата роза да изтръгнеш,
розата, по която капят моите сълзи?
Нима си толкова безчовечен и студен,
за да се влюбиш в своята собствена слепота?
Нима ще можеш ден след ден
да заглушаваш крясъка на съвестта?

Но не ще те оставя и за миг!
След теб ще бродя самотна и без душа!
Нощем, във студа, ще чуваш само моя вик,
а бавно ще се стича кръвта.
И във въздуха ще ти шепна,
а от шепота ще се побъркваш ти.
Със косата на всеки ъгъл ще те дебна,
ще те тласна в бездната дори!

__________________________________


Битка

Сатана и Бог седяли на една маса и обсъждали края на света. Те спорели, кой има повече власт над човечеството и кой може да го контролира.
- Моята църква най-голяма е в света – заявил Бог гордо.
- Но безброй други пречат ù да се покаже – оспорил Сатаната.
- Доброто все още хората озаптени държи.
- Защо са тогава всички тези войни?
- Моите проповедници хората церят.
- Демоните на Ада безброй чеда морят.
- Добротата в хората живее.
- Човекът вече само за парите милее.
- Възвисява се на вярващия душата.
- Но скръбта смирява сърцата.
- Истината все още живее.
- Но лъжата света владее.
- Милосърдието има място в човешкото сърце.
- Ала все още самичко плаче в мрака едно изоставено дете.


___________________________________________________



Рожба

Чувам те да ме викаш от другата страна, мое дете!
Неродено, неизплакано, бездиханно усещам те сега.
Защо позволи Бог да умре
една млада и чиста съдба?
Твоят крехък глас сега разтриса тишината,
кара ме да се прививам от болка и скръб.
Знаете ли, грешници,
какво е да загубиш някой скъп?
Скитам се по цели нощи около твоя свят гроб...
Търся те, викам те - все не идваш ти.
Ах, кой посмя твоя мил живот
с тъмнината вечна да замени?
Ти трябваше да тичаш сега по пътя, осеян със цветя,
ала самичко лежиш, там – във студената земя.

Рожбо моя, приеми жервата ми с примирение.
При тебе идвам и аз.
За да не останеш ти без грижа
дори след смъртния си час!

Не разбирам много от поезия, но все пак да си кажа, че "Рожба" ми е любимото. Продължавай да пишеш

Мерси. "Рофба" ми е най-силното от трите по принцип...